Призоваване
Решение № 249 от 24.03.2010 г. на ВКС
Когато страната е преценила, че личното й уведомяване би било затруднено или неудобно и е посочила съдебен адрес, считайки, че така процесуалните й права биха били по-добре защитени и изрично е уведомила за това съда, последният не може да пренебрегне желанието на страната, изпращайки й съобщенията на друг адрес. Разпоредбата на чл. 49 от ГПК не намира приложение в случаите, когато страната е посочила съдебен адресат.
Решение № 975 от 10.12.2009 г. на ВКС
Редовното връчване по чл. 46, ал. 1 от ГПК изключва последващото приложение на чл. 47 от ГПК. Обстоятелството, че молителката е имала постоянна регистрация в друго населено място не е основание да се приеме, че призовките и съобщенията могат да й се връчват само на този адрес. За физическите лица не съществува задължение да живеят на адреса, на който постоянно са се регистрирали. За съда не съществува задължение да призовава лицата на постоянния им адрес, ако те вече са били редовно призовани, или са съобщили по делото друг адрес.
Решение № 488 от 2.06.2010 г. на ВКС
Фингираното призоваване е допустимо тогава, когато по делото са събрани данни за промяна на адреса на страната и че това е продължило повече от един месец. Само тогава призоваването на тази страна чрез прилагане на призовката по делото може да се счете за редовно. Ако страната промени адреса си за период, който е по-къс от един месец, не са налице условията за призоваването й чрез прилагане на призовката по делото.
Решение № 265 от 13.07.2011 г. на ВКС
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че като е отсъствал повече от един месец от адреса, който е посочил по делото, без да съобщи нов адрес за призоваването му, правилно молителят е призоваван при условията на чл. 41 ГПК. С това правото му на участие в делото не е накърнено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Определение № 109 от 13.03.2009 г. на ВКС
Оттеглянето на пълномощното от доверителя има процесуално действие от момента на уведомяването на съда за него. Всички действия, извършени законно от пълномощника до момента на оттеглянето на последното, остават в сила. В случая съобщаването на определението за прекратяване на производството чрез пълномощника на жалбоподателката е надлежно, съобразно разпоредбата на чл. 39 и чл. 45 ГПК.
Определение № 661 от 22.12.2010 г. на ВКС
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, пр. 2 от ГПК връчването в кантората на адвокат може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. В случая при удостоверяване на връчването връчителят е посочил името и качеството на получателя. Така удостовереното връчване на колега юрист в кантората на адвоката - пълномощник на страната, е в съответствие с изисквания на чл. 51, ал. 1 от ГПК за връчването в кантората на адвокат.
Определение № 638 от 29.07.2011 г. на ВКС
Хипотезата на чл. 51, ал. 1 ГПК обхваща и случаите на неформални граждански договори. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи, или сътрудничи на адвоката.
Определение № 270 от 25.03.2010 г. на ВКС
Връчването по реда на чл. 46, ал. 1 и 2 ГПК не обуславя нарушение начл. 38 , чл. 43 , чл. 44 и чл. 45 ГПК.
Определение № 318 от 5.07.2011 г. на ВКС
Правилен е изводът, че препис от определение № 840 от 07.06.2010 г. по гр. дело № 789/2010 г. на Бургаския окръжен съд е било връчено на жалбоподателката по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК на 18.10.2010 г., тъй като е търсена и не е намерена три пъти на посочения от нея адрес за периода 03.09.2010 г. - 03.10.2010 г. Удостоверяването е официално, съставено от длъжностно лице в кръга на неговата компетентност, поради което документът има обвързваща сила.
Определение № 201 от 1.04.2011 г. на ВКС
Посочването на съдебен адресат обаче не означава забрана за връчване на съобщенията по делото на друго лице, освен посоченото като съдебен адресат, нито ограничава дадените в ГПК възможности връчването да бъде извършено чрез друго лице. Дори и при наличието на хипотезата на чл. 40 ГПК връчването може да стане по правилата на чл. 46 ГПК и при съблюдаване на изчерпателно определения в този текст кръг лица, които са съгласни и могат да приемат връчването на съобщението - всеки пълнолетен от домашните на лицето или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата, с изключение на лица, които участват по делото като насрещна страна или лицата по чл. 46, ал. 3 ГПК.
Определение № 372 от 19.06.2009 г. на ВКС
Преклузивният срок започва да тече от момента в който надлежно е документиран факта на уведомяване на страната или нейния пълномощник, че решението е изготвено. В конкретния случай, страната-ЮЛ е редовно уведомена по реда на чл. 50, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК.
Тълкуването, че на адреса на управление връчването става само на юрисконсулта съставлява недопустимо разширително тълкуване, което от своя страна води до корекция/заобикаляне на реда по чл. 50, ал. 3 ГПК.